Преди малко се прибрах вкъщи. Имах удоволствието да повървя през дъждовната София за известно време. Отдавна не се бях чуствал така. Дъждът се сипеше тихо над нощният град. И продължава да пее от леко открехнатият прозорец. Най-сетне малко свежест. Почувствах как цялата мръсотия, насъбрала се по мен от сивият град през последните дни, леко започва да се стича към жадната земя. Започна пролетта! И дойде дъждът. Сякаш чакаше да заръми точно когато му дойде времето, когато календарът му позволи!
За първи път от както се помня, не видях през зимата София потопена в бялата пелена на снега. И това ми липсва! Въпреки, че пролетта идва с цялата си свежест, с песните на птичките, с полянките с жълтурчета, с цялата палитра от искрящи цветове, снегът ми липсва. И то снегът в София! Колкото и да е мръсен и ужасен, обичам този град. И най-вече го обичам сгушен в бялата премяна! Тихите улици, сиянието на уличните лампи осветяващи танцът на белите снежинки, звукът от стъпките в снега.
Но уви, сняг в София нямаше, но пък най-сетне небето прати свежест. Прати храна за чакащите в почвата цветя, които само имат нужда от леко побутване и се устремяват към небето. Прати свежест и за нас! Дишах с удоволствие навън, любувах се на капките, играещи си с отразената светлина попаднала в капана на уличните локви. И сякаш усетих пробуждането на природата, макар и сред бетонните кутийки и асфалтови алеи на големият град.
И ето и една песничка, която изплува в съзнанието ми, докато крачех из дъждовните улици!
23.03.2007 00:37
23.03.2007 00:43
Дъждът :) Свеж, романтичен, мен ме усмихва, изключителен, да!
23.03.2007 00:51