Разбрах, че през четирите почивни дни около първи май в София било мъртвило, всички се били изпарили по провинцията – е, и нашата групичка от десет човека спомогна за този факт:)

Всичко започна преди около месец, когато Галин ми подхвърли идеята да организираме някакво ходене в Родопи за тези почивни дни. А мен само мухата да ми пуснат за такова нещо и съм готов. Позамислих се аз, западните ли да бъдат, източните ли, подпитах и Митака дали има желание да дойдат – той разбира се не по-малко привързан към планината от мен, не му трябваше повече подканяне и започна да спретва маршрутчета, да разпитва за различни места и в крайна сметка с него решихме , че ни се ходи в източните Родопи, защото по това време на годината там си е направо лято. Вече се бяхме спряли на местността около Безводно и почти целият план беше избистрен, когато споделих идеята с Галин и „О!Чудо” – оказа се че той около една седмица седял, наставял карти, градил маршрути, чел информация за хижи, пещери, местности и всичко това около Триград! Нямаше как да не уважа неговият безсънен труд:) Решихме - все пак ще са западни Родопи. За жалост Митака вече беше решил, че неговата група ще са на Безводно и така, двете групи се разделихме.

Дойде неделя сутринта, групата е събрана на Централна гара рано рано за сутрешният експрес минаващ през Пловдив. 

Тук е момента да отдам заслуженото на Галин, който показа, че е способен да организира за целият китайски народ излет в планината и всеки да си има запазено местенце в автобус, хижа, кръчма:-D От София потеглихме 9 човека, в Пловдив се присъедини и десетото попълнения – Цецо. Във влака си организирахме петминутка, за разясняване на маршрута – а той беше: от Пловдив ни чака маршрутка в 9.30 сутринта, закарва ни направо пред Ягодинската пещера, гледаме пещерата, продължаваме по пътечки през Ягодина до Триград и Дяволското гърло и вечерта спим в Триград. На следващият ден маршрута тръгваше нагоре към Чаирските езера, Пияната гора(която така и не я видяхме коя е), после спускане в село Мугла и от там нагоре към хижа Леденица. Преходчето по карта бе дадено 7-8 часа – е на нас ни отне 11, като даже втората група го взе за над 12 часа. Но за това когато му дойде времето! Третият ден беше разпускащ – спускане към Широка лъка, където да ни чака бусчето да ни върне обратно в Пловдив и от там на влака:)
 

Та, пристигнахме ние неделя сутринта в Пловдив, събрахме Цецо и хоп на бусчето. Последва тричасово пътуване покрай живописните язовири Кричим и Въча (Антон Ивановци), през което Бисето доказа, че пътуването на предната седалка може да бъде много вдигащо адреналина преживяване;) 

Пристигаме ние пред Ягодинската пещера около 12.30, а там както може да се предположи само нас ни няма. Поради голямото стълпотворение, в пещерата пускаха на всеки 10-15 минути групи, та не се наложи да чакаме много за да влезнем, въпреки че по едно време се сляхме с предната група и май наброявахме над 100 човека:) 





Разгледахме за около час причудливите форми в пещерата и тръгнахме по същинският преход. Хванахме една страхотна пътека към село Ягодина, която бързо набираше височина покрай пътя и излизаше на билото над селото. 





От там към Триград следваха едни полянки, горички, дворчета, въобще прекрасни гледки. Този ден времето бе с нас и като цяло почти през целият ден ни галеше априлското слънце. 







Успяхме да стигнем пред Дяволското гърло малко след като последната група за деня бе пусната в пещерата (около 18.00 часа), но тъй като бяхме сравнително голяма група, се съгласиха да ни пуснат да разгледаме и ние:) 




В Триград се настанихме в една много приятна къща на билото, която с помоща на шофьорът на буса бяхме успели да си резервираме. 

Посрешнаха ни с родопска баница – много вкусна, ние пък си носехме неродопски мезенца и пийване и веселбата се заформи. 

Няма да разправям за нощните подвизи на някои хора от компанията, само ще сложа една показателна снимка:D 

На сутринта се приготвихме и потеглихме по най-тежкият маршрут от трите дни. Слънцето се бореше да се прокрадне през облаците, черният път, който трябваше да хванем тръгваше от северният край на селото и се виеше нагоре по билото, като през цялото време се откриваше страхотен изглед към Триградското ждрело. 







Като понабрахме височина, наклонът понамаля и отново навлязохме в магията на родопските поляни и безкрайни гледки към билата на хоризонта. 







Впоследствие пътят влезе в гората и тръгна нагоре по склоновете над Чаирска река. Тук стана доста по-усойно, а пътят беше изкувено правен и на много места беше прокопаван в скалите. 



Точно преди чаирските езера трябваше да пресечем реката, което си беше голямо предизвикателство, защото трябваше да преминаваме по едно дърво паднало напряко на реката. За радост нямаше гмуркания във водата и всички излязохме сухи от ситуацията:) 

Следваха чаирските езера, със своите прекрасни води, като тук за пръв път и времето реши да понаводни ситуацията като започна леко да поприпръсква, въпреки заклинанията на Бисето за слънце:P 

След дългата почивка, която си направихме на езерата, вече започнахме и да се усещаме, че трябва да позабързаме крачка, защото прехода си беше голям, а не искахме да търсим пътя в тъмното (за някои обаче така се получи). Тук и групата ни се раздели на две групи по пет човека, което не бе много хубаво, но така се получи. Нашата групичка вървеше по-бързо и когато ни застигна дъждът малко преди спускането към село Мугла ние побързахме да се спуснем към селото, за да можем да се скрием там, евентуално при усилване на дъжда. Другите пък бяха решили да чакат дъжда да поспре и съответно като им се обадихме се оказа че са доооста след нас и решихме да ги чакаме направо на хижа Ледница, защото уж от Мугла до там са 2 часа път. 

Потеглихме от селото нагоре малко преди 17.00 по една много стръмна пътечка покрай една страшно живописна рекичка с много водопадчета, мъхчета и вирчета:) Тук слънчицето отново ни огря но за жалост за малко. 







Като изкачихме билото оставаше и уж последната лека част от маршрута – леко спускане по една пътечка към хижата.

Да, ама първо изгубихме маркировката и докато я намерим загубихме поне половин час, а на всичкото отгоре и тук ни посрешнаха и доста дълбоки преспички, кал и локви. С много газене, шляпане и хлъзгане, успяхме към 20.30 таман на смрачаване да видим така дългоочакваната фасада на хижата. 





Влизаме вътре и какво да видим – за нас специално са запалени печките в три стаи и вътре можехме да си спретнем сауна, а долу в столовата няколко дръвца приветливо пееха в камината, канейки ни да се присъединим към тях с по чашка ракийка:)

Бяхме пратили на задната група два упътващи sms-а, което се оказа добър ход, но това не им попречи към 21.30 да ни се обадят и да ни кажат, че не виждали нещо пътя, а и естествено точно в този момент обхватът някак магически се изпари и връзката прекъсна. От там Бисето и Вени отидоха да задействат биенето на  камбаната на хижата, ама не за да се насладят на звънливата и песен, а да поопътим нашите другари, пък ние с Галин тръгнахме с челниците да ги посрещаме. Тук искам да кажа и за навременната реакция на хижаря, който веднага без подкана отиде да пали джипа да се включва и той в посрещането. За наша радост, се оказа че нашите окъснели приятели са се намирали на 5 минути от хижата и за нула време се присъединиха към компанията до камината, като щастливите им усмивки не слизаха от лицата им. Денят беше тежък, но всички бяха страшно весели и щастливи от прекрасният преход, който направихме!

Третият ден беше просто спускане към Широка лъка, като пътят отново откриваше пред нас прелестите на тази част на Родопите, особено около небезизвестното село Гела. 

И така приятно изморени похапнахме в Широка лъка под звуците на тихо ромолящият дъжд. 

Минахме и през Бачковският манастир на връщане да хвърлим по едно око, 

разделихме се с Цецо на гарата в Пловдив и приятно се излегнахме във влака, за да се отдадем на спомени от преживяното. 

Снимки: Аз и Бисерка

P.S. За повечко снимки тук

:D Страхотно изживяване, аз съм много доволна, че по този красив начин осмислих тези 4 почивни дни:) Специални благодарности на Галин за организацията и за уникалните снимки, с които води класацията за култова физиономия :D ... а относно "заклинанията"...бяха си същински молебен, а не заклинание и се радвам, че "Слънчо" беше с нас през по-голямата част от времето. Благодарности и на "него". :-)

СТрахотно!!!
Поздрави:)

Brawos

Никога не съм била в пещера...
Всъщност никога не съм била на нито едно място от снимките, освен на Бачковския манастир. Изглежда невероятно... Завиждам ти (благородно де) :)))

Чудех се кога пак ще ме направиш свидител на някоя живописна разходка и ето.... хоп!!! Снимките са невероятни! Благодаря ти!

Прекрасни места и фотоси... За съжаление някои пропуснахме пътуването, но ще наваксаме следващия път! :)

Прекраасно изживяване... особенно вторият ден, когато се наложи да мобилизираме всичките си сили :)
Нямя какво да кажа, освен че с нетърпение очаквам покана за следващият маршрут! :)

Еееех, Родопите ... Широка лъка .... с нетърпение чакам лятната отпуска, за да отидем. Там времето е спряло, никой не бърза за никъде, усещането е невероятно, релаксацията е ПЪЛНА. Моята свекърва (да е жива и здрава) е от Широка лъка, има хубава къща, приема гости и всеки винаги е добре дошъл при нея.

Пиши като дойде отпуската. Защото на мен пак ми се ходи.

официално се извинявам на всички за втория ден.

Ето и част от следващия маршрут :
http://boroviza.hit.bg/images/s60_Sarykaja.jpg

Ти май размисли за източните Родопи;) А иначе вторият ден си беше екстра:P
Следващият път определено ще е нещо по алпийско или по на изток;)

Беше супер всичко.. и втория ден си беше екстра откъм емоции. лошо няма. мерси за избора на маршрут . Дано скоро пак..

брейй, магично трипче сте си направили!:))))и как иначе, като Родопа планина си е цяла магия!!!:))) Ходила съм само в Смолян, и междудругото последно бях там точно , когато вие сте правили тоя маршрут;)) и аз си оползотворих дните :)))
За съжаление, късно разбрах за събора в Гела, и въпреки че много приятели от Габрово и Смолян ще ходят, аз няма да съм там:( Но ще знам за другата година!:)
Може някой път да се присъединя към някоя ваша нова инициатива, чрез Ванката:)

Може може, винаги има място за ентусиасти:) Замисля се към края на август едно походче в Пирин, но ще видим;)