РЕКЛАМА  НА  ФИЛМА

                „СТУДЕНОТО  ЛЯТО  НА  1954  ГОДИНА”

   Хубав или съветски, какъв е филмът? Така питахме някога преди да отидем на кино. Сега питаме, хубав или американски…

   Рядко, но имаше и хубави съветски филми, някак изплъзнали се от руслото на цензурата, в който вместо партийни лозунги и възхвали към идиоти имаше сполучливо вградени човешки съдби, почти винаги трагични образи. Режисьори също имаше добри, нямаше обаче кой да им разреши да творят като свободни артисти, за да разкрият таланта си.

    Филмът, който цитирам е един много хубав филм, явяващ се предходното стъпало на „развитието” на СССР, днес Русия, която стигна по този порочен път до днешното си стъпало на това „развитие”, представено във филма „Левиатан”. Ще напомня за какво ставаше въпрос във филма „Студеното лято на 1954 г.”.

    Салин е умрял, води се борба кой да го наследи. Кандидат №1 е началника на НКВД, Берия, но срещу неговата кандидатури има доста голямо противопоставяне в Политбюро и в ЦК на КПСС. Не, че членовете им не са убийци, подобни на Берия, но той е по-жесток от тях,  машината му за политсплетни и убийства работи безупречно. Това е едната причина да не го искат най-първите, а втората е, че ако вземе властта той ще ги избие като негови конкуренти, както е сторвал това Сталин с Киров, с Орджоникидзе, Троцки и десетки други негови потенциални заместители.

    За да спечели терен в тази борба Берия пуска на свобода всички криминални затворници, от което в СССР става още по-ужасно. Тези криминалисти се разпръскват по необятната територия на СССР, достигайки до най-отдалечените места по Сибир и Далечния изток. Убийствата, грабежите, безчинствата им, с тях престъпниците причиняват трагедии в цели региони, които започват да се управляват от най-първите сред престъпниците, поставяйки началото на организираната престъпност. Този тип престъпност го има и в България днес, където престъпници са превърнали отделни села, градове или региони в България в техни феодални владения, посочвам само Перник и Дупница.

    Филмът е по действителен случай за група престъпници, които достигат някакво село в Сибир при устието на една от големите сибирски реки. Те завладяват всички възлови места в селото, като пристанището, където веднаж на месец идва моторна лодка, започват да изтезават и грабят хората от селото, става страшно. Извършват изнасилвания, а с това селото е изправено пред опастността единствената му мома да бъде изнасилена от разбойниците или убита. Обличат я като баба, декизират я със сажди, изнасилването й се разминава. Селото обаче трябва да се отърве от тези идиоти само, в него държавата я няма. С това се заема руски офицер, интерниран там, защото е бил пленен няколко часа от германците, което означава, че може да е предател. Този офицер убива един от разбойниците и взема оръжието му, после убива и други, но един остава. Единственият останал разбойник се укрива, изключително опасен е. При престрелка го убиват и него, но той застрелва единствената мома на селото. Трагедията е всеобща - това бе единственото момиче, което щеше да даде поколение и селото да продължи да го бъде. Престъпниците убиха момичето, а с него и бъдещето на селото.

    Филмът нарисува една разбойническа стуктура в СССР, характерна за онова време, малко преди Хрущо да стане великият кърмчия. Сега нещата в Голямата страна са дръпнали много напред. Същите тези престъпници - само най-големите!!! – получиха през 1989 г. от Елцин като дар газов кладенец, нефтен кладенец, диамантена мина, златни жили и др. прелеси. Вече не ги наричат разбойници, а руски бизнесмени. За разлика от тогавашния Берия, когото Хрущо гръмна, днешният Берия /Путин/ завзе властта по заповед на Юрий Дроздов до Елцин и така престъпността в голямата страна се изкачи на следващото, по-високо стъпало. Това стъпало бе показано във филма „Левиатан” - корупция на всички нива – управляваща, изпълнителната и законодателната власт, църква, пълно господство на мафията, която може да изземе дори имотите на хората, да ги вкара в затвора, да ги бие и какво ли още не. Виждат ли хората изход от това положение бе показано от избора на една жена в размножителна възраст. Съзнавайки какво става около нея, тя не пожела да се размножи, а вместо това се самоуби.

    Така тя видя своето място в живота сред този антиживот в империята на злото и реши да сложожи край на тези мъки не само за себе си. Да се самоубие млада  е нещо много трагично, защото с липсата на нейно поколение тя оставя празна дупка във Вселената, която е трябвало да запълни. Коя жена вместо да иска да има дете и да посвети на него живота си, вместо това се самоубива? Само тази, за която животът е безизходен трагизъм. Понятие, въведено за музиката на Шостакович като отражение на съветската действителност…

    Ще приложа линк с подхозяща музика към това ми писание, подходящ за много напреднали в музиката. Квартетът е писан след посещение на Шостакович в Дрезден. Ужасът от разрушенията там намира това отражение в неговата душа. Квартетът е един от най-популярните му, но Шостакович ползва в него теми от други свои творби и само знатоци с творчеството му могат да го разберат цялостно. Квартетът е написан за дни и изпълнен за първи път в Берлин.
  Един интересен епизод от живота на Шостакович от това му посещение в ГДР: 
  Той е в Лайпциг и се качва на Паметника на битката на народите. Там се извършва ремонт, но работниците познават Шостакович и отиват да го поздравят. Защото това са интелигентни хора, киото след налагането в ГДР на сталинските порядки са превърнати в строителни работници, а простотията е седнала в меките кресла...